вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 9218 цитата от 2314 заглавия.

Отказах аз на не един
(В което нищо умно няма!)
заради онзи кучи син,
с когото исках да сме двама.
Обичах го с любов голяма -
дано го огън изгори
за туй, че гледаше с измама
да пипне моите пари.
из Стихотворения от Франсоа Вийон
от NeDa, 21.10.19 в 22:41, Рейтинг: 0
Сън и събуждане

Съня нормализира обществото.
На сутринта то отново пощурява.
из Прашинки от Александър Геров
от NeDa, 21.10.19 в 20:47, Рейтинг: 0
Стихотворение

Музиката обвива с ласкави бинтове
моите нерви.
из Прашинки от Александър Геров
от NeDa, 21.10.19 в 20:46, Рейтинг: 0
***
Една от видовете смърт
това е
да не вярваш в нищо.
из Прашинки от Александър Геров
от NeDa, 21.10.19 в 20:45, Рейтинг: 0
Раждане

Животът е така прекрасен
като дългоочакван гост,
когато е красив и ясен,
спокоен, радостен и прост.
из Прашинки от Александър Геров
от NeDa, 21.10.19 в 20:44, Рейтинг: 0
Промисъл за вселената
...
Хилядолетните цивилизации
са оцелели само със по няколко руини -
на милиони същества печални знаци.
Историята не брои човешките години.
Свръхземни сили нашето потомство определят
и мъртви, над света треви и птици, хора и листа се стелят.

Човек не е, разбира се, най-висше същество.
По-висши са от него мравките и скакалците.
Те ще изпият сока от зеленото дърво,
ще изгризят посятото във равнината жито.
Земята пак ще се превърне във пустиня,
каквато е била преди милиард години.
из Прашинки от Александър Геров
от NeDa, 21.10.19 в 20:43, Рейтинг: 0
Кладенец
...
Там съзведията вечни
си играят на билярд.
из Прашинки от Александър Геров
от NeDa, 21.10.19 в 20:38, Рейтинг: 0
Искам да изкажа желанние, но не мога. Може би така е по света - лесно е да говориш, когато нещо просто ти се иска, а е мъчно, когато много ти се иска.
Времето в такива случаи не се изчислява в часове, минути, секунди. Влюбените и затворниците си служат с друга математика.
из Улица Хавър от Пол Гимар
от NeDa, 17.10.19 в 23:48, Рейтинг: 0
Привилегията на някои съвсем незначителни спомени е, че се инкрустират като миди.
из Улица Хавър от Пол Гимар
от NeDa, 17.10.19 в 23:36, Рейтинг: 0
Самият аз също често съм се колебал пред чековете на рекламата и възбудителната нищета на изкуството.
из Улица Хавър от Пол Гимар
от NeDa, 17.10.19 в 23:34, Рейтинг: 0
Нищо по-злокобно от обилен обяд между мъж и жена, когато връзката помежду им се разхлабва. Ние ядохме бавно и без охота филе от калкан, подправено с недомлъвки, дроздове, плувнали в принуда. Виното арбоа имаше вкус на недоизказани обяснения. Разговорът лъкатушеше вяло. Жените, които не обичаме вече, мъчно намират верния тон.
из Улица Хавър от Пол Гимар
от NeDa, 17.10.19 в 0:55, Рейтинг: 0
Фрагмент

Пръска се огледалото.
Оцеляват парчета.
Нетрайно е цялото.
Фрагментът е вечен.
из Parábolas a medianoche от Любомир Гергов Николов
от NeDa, 16.10.19 в 18:18, Рейтинг: 0
Розата

Едва полюшва я ветрец.
И бръмбарът се мушва в нея
не зарад сладкия прашец,
а просто да се полюлее.
из Parábolas a medianoche от Любомир Гергов Николов
от NeDa, 16.10.19 в 18:09, Рейтинг: 0
До главата да има глава, а не пуста възглавница.
из Parábolas a medianoche от Любомир Гергов Николов
от NeDa, 16.10.19 в 18:06, Рейтинг: 0
Унес
***
Кога ще свърши тази дълга нощ?
Щурците вън кога ще спрат да свирят?
Унасяш се и проумяваш изведнъж:
от самота най бавно се умира.
из Parábolas a medianoche от Любомир Гергов Николов
от NeDa, 16.10.19 в 17:33, Рейтинг: 0
Тече реката, мътна и студена.
Под чужди небеса тека и аз.
из Parábolas a medianoche от Любомир Гергов Николов
от NeDa, 16.10.19 в 17:27, Рейтинг: 0
Old Nebraska Grraveyard

The names are barely legible.
The stone has began to forget.
из Unreal Estate от Любомир Гергов Николов
от NeDa, 15.10.19 в 23:24, Рейтинг: 0
Селско ноктюрно
Едно село заспива на скута на планината.
Капнали за сън, звуците
се утаяват на дъното на тишината,
а светлините сънливо мятат
над очите си мрачините.
В обора кравите сънуват Млечния път,
а в цветните сънища над кошарите
най-ярко искри
зеленото на пашата.
Едно село заспива, чезне, няма го...
Само месечината плахо наднича над него
иззад рамото на планината смълчана.
Младежко сборище

Намаляха странно съблазните,
останаха назад старите изкушения,
не ги ли довиждаме, не ги ли изчакваме
и ставаме все по-чисти и непорочни,
за да стигнем до пълно целомъдрие.
Затова ли раят пълнят
само беловласите праведници,
сякаш за тях е бил отреден.
А за младите - адът,
адът - истинското младежко сборище.
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
"Но очите са слепи? Човек трябва да търси със сърцето си."
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!
...в света винаги има двама души,които се търсят било сред пустинята,било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки,който работи,почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така,мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 21:29, Рейтинг: 7
Ще се срещнем там, където няма тъмнина.
из 1984 от Джордж Оруел
от AVIS, 03.09.10 в 22:04, Рейтинг: 7
Обичам да я гледам , когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно
из 18% Сиво от Захари Карабашлиев
от Дина, 12.04.10 в 14:38, Рейтинг: 7